Жената е възхитително създание!
Жената е възхитително творение!
Мъкне една цялостна чанта и пресича парка дребна женичка…пластмасовите дръжки напряко режат ръката й от тежестта, а в очите й прелива откровена радост…
И бърза тази жена, както устремена мравка бърза към своя дом, натоварена с по-голяма тежест от своята собствена… на кого се радва авансово, за кого е толкоз лъчезарен този поглед…дано да заслужава най-малко парченце от това…
Зад мен върви жената-какинце с гърления глас, която не се обръщам да видя, тъй като е неучтиво въпреки всичко:
- Ама бебокът ни през днешния ден става на два месеца, какинце…(как ги помнят тези дати! Чудни създания са!) Ми да! На два месеца! Ще видиш ти като като дойда у вас да го намачкам (Искрена е, гласът отива във възходяща последователност, горкият бебок).
Да сте ни живи и здрави, какинце, всичките… (Няма измъкване).
Свивам настрана, за всеки случай…нищо, че не съм бебок…
Сядам самичък на скамейка, само че напрегнат, тъй като в съседство са млади майки на търкалящи се върху ролери в близост 7-8 годишни девойки.
Не ме разочароват, една от девойките надува гайдата с голямо предпочитание и се стрелва към пейката:
- Тя ме ударииии…(сочи към друга)…нарочноооо (жален фалцет горно до).
Обвиняемата се дотъркалва незабавно:
- Не е нарочнооооо…мамоооо (сестри са, в битка, рисково е и чудя се по какъв начин леко да се изнеса…).
Съдебното съвещание е неизбежно, съдът ще би трябвало да се произнесе всъщност.
- Казах ви, че ролерите са тежки и би трябвало да сте внимателни…(поразително хладнокръвие и нечовешка благост обладават преамбюла на тази млада майка).
- Нарочно ме ударииииии…(потърпевшата си желае ефикасната присъда).
- Не е нарочноооо…(обвиняемата плачливо изкачва високите тонове с впечатляваща лекота).
- Не е преднамерено, изрича добродушно майката, и да внимавате различен път…
Действие по несъобразителност, ясно, присъдата ще е условна - различен път по този начин да не прави.
Обвиняемата с облекчение се изтегля от правосъдната паркова зала край пейката, а пострадалата остава финално да си пореве до мама.
Все отново, някой би трябвало да показа цената на произшествието, за какво да страда единствено пострадалата, като може да надуе главата на майка си.
Разбира се, детето въобще не подозира по какъв начин след двайсетина години тя ще е майката, на чието ухо ще увива друга надълбоко огорчена невръстна ролерка.
Не знам по какъв начин устоят дамите. Нямам концепция.
Знам единствено, че са възхитителни създания.
Чудни създания!
И към този момент е време да тръгвам за Благоевград, където ще повеждам двудневен семинар за бащинството.
Най-тежкото нещо, след майчинството.
Ще има и дами на този семинар.
И това е отлично.
Та кой по-добре от дамите може да оцени мъжеството и бащинството…когато ги има, и изключително, за жалост, когато ги няма…
Дължим им толкоз много…
Те дори могат да намерят всяко едно нещо, което ние знаем, че го няма и сме ревизирали 10 пъти и го няма, само че те идват и го има, тъкмо там си е.
Казвам ви - дамите са възхитителни създания!
Чудни и възхитителни!
Александър Урумов
Мъкне една цялостна чанта и пресича парка дребна женичка…пластмасовите дръжки напряко режат ръката й от тежестта, а в очите й прелива откровена радост…
И бърза тази жена, както устремена мравка бърза към своя дом, натоварена с по-голяма тежест от своята собствена… на кого се радва авансово, за кого е толкоз лъчезарен този поглед…дано да заслужава най-малко парченце от това…
Зад мен върви жената-какинце с гърления глас, която не се обръщам да видя, тъй като е неучтиво въпреки всичко:
- Ама бебокът ни през днешния ден става на два месеца, какинце…(как ги помнят тези дати! Чудни създания са!) Ми да! На два месеца! Ще видиш ти като като дойда у вас да го намачкам (Искрена е, гласът отива във възходяща последователност, горкият бебок).
Да сте ни живи и здрави, какинце, всичките… (Няма измъкване).
Свивам настрана, за всеки случай…нищо, че не съм бебок…
Сядам самичък на скамейка, само че напрегнат, тъй като в съседство са млади майки на търкалящи се върху ролери в близост 7-8 годишни девойки.
Не ме разочароват, една от девойките надува гайдата с голямо предпочитание и се стрелва към пейката:
- Тя ме ударииии…(сочи към друга)…нарочноооо (жален фалцет горно до).
Обвиняемата се дотъркалва незабавно:
- Не е нарочнооооо…мамоооо (сестри са, в битка, рисково е и чудя се по какъв начин леко да се изнеса…).
Съдебното съвещание е неизбежно, съдът ще би трябвало да се произнесе всъщност.
- Казах ви, че ролерите са тежки и би трябвало да сте внимателни…(поразително хладнокръвие и нечовешка благост обладават преамбюла на тази млада майка).
- Нарочно ме ударииииии…(потърпевшата си желае ефикасната присъда).
- Не е нарочноооо…(обвиняемата плачливо изкачва високите тонове с впечатляваща лекота).
- Не е преднамерено, изрича добродушно майката, и да внимавате различен път…
Действие по несъобразителност, ясно, присъдата ще е условна - различен път по този начин да не прави.
Обвиняемата с облекчение се изтегля от правосъдната паркова зала край пейката, а пострадалата остава финално да си пореве до мама.
Все отново, някой би трябвало да показа цената на произшествието, за какво да страда единствено пострадалата, като може да надуе главата на майка си.
Разбира се, детето въобще не подозира по какъв начин след двайсетина години тя ще е майката, на чието ухо ще увива друга надълбоко огорчена невръстна ролерка.
Не знам по какъв начин устоят дамите. Нямам концепция.
Знам единствено, че са възхитителни създания.
Чудни създания!
И към този момент е време да тръгвам за Благоевград, където ще повеждам двудневен семинар за бащинството.
Най-тежкото нещо, след майчинството.
Ще има и дами на този семинар.
И това е отлично.
Та кой по-добре от дамите може да оцени мъжеството и бащинството…когато ги има, и изключително, за жалост, когато ги няма…
Дължим им толкоз много…
Те дори могат да намерят всяко едно нещо, което ние знаем, че го няма и сме ревизирали 10 пъти и го няма, само че те идват и го има, тъкмо там си е.
Казвам ви - дамите са възхитителни създания!
Чудни и възхитителни!
Александър Урумов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ